СКРЪБ
С дъжда ще поплача, когато съм тъжен,
ще вие сърцето от скърби сега.
Нима е възможно така да съм влюбен,
да страда душата е нейна съдба.
И в мисли сиротен искрица проблясва
лъчиста надежда се влива така,
небето отваря ми своята пазва,
даряваме с мир и с Любов от Отца.
Thursday, November 5, 2009
Subscribe to:
Post Comments (Atom)
No comments:
Post a Comment