Езотерична поезия - НАДЕЖДА

НАДЕЖДА

Във трудните моменти на несгоди
отслабва вярата човешка
и пълнят се очите с тежки вопли
с надеждата за следващото утре.

Изплъзват ни се дните безпощадно
във вихъра на ден и нощ,
но скритата надежда във сърцето
ще никне и ще върже плод.

Молитвата отправили смирено
към БОГА - нашего ХРИСТА
изпълва ни с любов и със утеха
за крайния успех във таз съдба.

Надеждата живееща в душата
излива се в пороен дъжд
и пак ще бъде тя възпята
от малкия поет за сетен път.

Езотерична поезия - ПРЕХОДНОСТ

ПРЕХОДНОСТ

Облечено е всичко във природата
облечено във форми, време, в цветове,
но истинската сила на законите
е да растем, развиваме и мрем.

Така е със нещата от живота
приемат форма след това разпад.
илюзията тиха неуморна
разпръсква хиляди заблуди в нас.

И всяко нещо идва и си тръгва
показващо ни истина една,
че пуста е ни истинската същност,
че вечни са душата и духът.

Разбрали мъдростта Библейска,
стремежът се заражда в нас,
стремеж роден от светлината
показващ пътя ни в аванс.

Езотерична поезия - ПОКАЯНИЕ

ПОКАЯНИЕ

Объркани с проблеми и унили
надвисват черни облаци над нас.
И идват тез злокобни самодиви,
да съблазняват и да сеят мрак.

Ридания и вопъл се разнасят
във този труден,черен час,
но казвам Ви, че силна е душата
и ще пречисти този земен грях.

Обърнали лице към БОГА
молитва тихичко шептим,
покайва се душата моя,
дано Всевишният прости.

Езотерична поезия - САМОТА

САМОТА

Самотни в стаята стоим
и мерим часове, минути.
За миг се връщат нашите мечти
във детството, във миналите музи.

В дълбоката самотна тишина
извира някакво спасение,
отърсени от светска суета
в душата се заражда вдъхновение.

Понякога изпълнени с блаженство
се мъчим времето да спрем.
А друг път пълни със проблеми
ни гонят в делничния ден.

Във нашата чаровна самота
осмисляме житейския си път.
Копнеем за непреходни неща,
а падаме в заблуди не веднъж.

Изпълнени с житейска мъдрост
с годините се учим в чужди грешки,
опитвайки се всячески да стигнем
така жадуваното съвършенство.

Любовна лирика - СЛАДОСТ

СЛАДОСТ

С дъха си да ме будиш всяка сутрин,
косите ти да хвърлят ме във плен.
Очите ти тъй нежно да ме милват,
че целият да бъда изгорен.

Ръцете ти да бъдат топло Слънце,
усмивката ти синьото море.
Нозете ти тъй тихо да престъпват,
че целият да бъда претопен.

Ти цяла от звезди си изтъкана
и името ти Искра се зове
ти радост си за моята наслада,
тъй сладка си когато си до мен.