Езотерична поезия - ЖИВОТ

ЖИВОТ

Живот се ражда и умира
живот изпълнен с радост и тъга.
Съдба човешка ниже се в коприна,
душа пробужда се във утринна зора.

Задачата изпълнена с решения
дилемата поставя своя,
ще има ли в живота изкушения,
ще има ли надежда своя.

В сърцето носим я искрата
блещукаща в танца на светулка.
Любов надява се душата
да дава докато е тука.

Духът блестящ, великолепен
разкрива було на заблуди,
дарява своята утеха,
дарява с вяра за сполука.

Езотерична поезия - СТРЕМЕЖ

СТРЕМЕЖ

В нашето течащо всекидневие
започващо от ранните зори
ний впускаме се в задължения,
които носят ни пари.

Така животът продължава
измерен е със часове
и мисли често ни налягат
за наште земни грехове.

Шивачи, бармани, готвачи,
учители или деца
стремим се ний към съвършенство
с изстрадалата си душа.

Светци да бъдем ежедневно
в своята работа една,
любов към ближния да има,
любов към БОГА в нас сега.

Езотерична поезия - ДЕТЕ

ДЕТЕ

Детето ни е нашата утеха
даряваща ни с мисъл и живот.
Детето ни е може би пътека
довеждаща до златен райски брод.

Да виждаш в него малко слънце
човешка радост е ,възход.
Това е нежно малко листче
откъснато от Божий свят.

Небесен ангел е детето
и звънък смях навред се лей,
кокиче сладко е момчето,
което Бог дари ни - знай.

Усмивка нежна то дарява
и носи своя кръст суров,
и тази нежност се разтваря
във майчина и бащина любов.

Езотерична поезия - МИР

МИР

Във този свят огромен
с красиви форми, цветове,
изпълнен с хиляди простори
в хармония се движат светове.

Мирът е нужен всеки,
баланс във чувства, мисли, в дейността,
която даже и човекът
е по-добре да спре във вечността.

Войни, насилие, жестокост
се вихрят във безпътица...защо?
Нима това е всичко нужно,
да раждаме омраза и тъга.

Мирът във центъра на всичко е
във хората, във техните сърца.
Това е пътят към Вселената
изпълнен с радост, обич, доброта.

Езотерична поезия - ДРОГА

ДРОГА

Объркани в полето на живота
поддали се на гняв и озлобление
посягаме към дрогата понякога
с надеждата, че всичко ще премине.

Затъваме във сенки на илюзии
искаме все повече и повече.
Да имаме блаженство във отровата,
но това ни носи само гибел.

О, Боже, на небето и земята,
нима забравил си нас – самите.
Вдъхни във нас, о мили Боже,
любов и воля, за да бъдем.

Искрата на живота събуди я,
вложи във нея чистите си мисли,
разкрий душата ни прекрасна, силна,
да бъдем и да служим Ти безсмъртно.

Амин