Езотерична поезия - СМЪРТ

СМЪРТ

Умирайки телата ни загубват сили,
притиснати в огромна планина.
Живецът бавно гасне в пламък на кандило,
превкусващ мирис, допир на смъртта.

Очите си отваряме по-трудно,
по зъбите се мяркат тъмни петънца.
И знакът таен блесва във ума ни,
видение на трепкащий мираж.

Носът започва бавно да тече,
по устните се стичат лиги,
без кръв остават наште сетива
треперим в студ, а после в печиво.

Умът объркан, нервен и раздразнен
се губи във телесния си огън.
И знакът таен мярка се в глава ни,
подобно на мъгла и дим пороен.

Пресъхнали устата и носът
усещат въздуха студен,
изчезва топлината от краката,
от нашите ръце, глава, корем.

В сърцето се събира топлината.
Умът се лута в хаос, яснота.
И знакът таен визия показва,
светулки искрят в огън на смъртта.

Дишането става все по-трудно,
разгражда се човешки интелект.
Да виждаме и чуваме е сложно,
да имаме видения е вече ред.

Във себе си усещаме вихрушка
помитаща Вселената и нас.
И знакът таен се явява
със факел на червена светлина.

Така в сърцето се събират
есенции, канали, ветрове.
Сияеща изгрява светлината
в простора чист като небе.

Да знае фазите поредни
е ценно за духовния практик.
Познае ли си истинската същност,
се слива мигом с Божият АГНЕЦ.