ПОНЯКОГА
Понякога си тъжна и самотна,
понякога от мъка те боли,
понякога от ревност се погубваш,
туй грях ли е, кажи ми ти?
Човешкото в теб ще проговори,
сърцето ти от скръб ще просълзи,
раздялата е тежка Слънце мое,
привързани са нашите съдби.
От извора на вечното ще черпим
и ти и аз във този труден час.
От чашата на любовта ще пием
и Бог завинаги ще бъде с нас.
Wednesday, March 18, 2009
Subscribe to:
Post Comments (Atom)
Много нежно, красив стих!
ReplyDelete"От извора на вечното ще черпим.."
"..и Бог завинаги ще бъде с нас. "
Понякога в края е завинаги :)))
Понякога наистина е така.Благодаря Ти !
ReplyDeleteМного обич има в това стихотворение! :))
ReplyDeleteБлагодаря Денисса !
ReplyDelete