ТИШИНА
В тишината самотен стоя,
разговарям със нея самичък.
С нея стихове чудни редя,
за любов и за обич единна.
Тихо с вятъра шепна си аз,
спомен хубав навява във мене.
Със светулките пращам по Морз,
колко силно обичам я нея.
В небето се вглеждам сега
и луната така ми намигва.
Как обичам я тази жена
как и тя ме обича безумно.
Monday, March 9, 2009
Subscribe to:
Post Comments (Atom)
No comments:
Post a Comment