ПРЕНАСЯНЕ
Когато дойде краят земен
настъпва час за равносметка,
настъпва шансът за спасение
дано сме дали преоценка.
След бурни радости и скърби
животът бавно се изнизва.
Примамва ни със изкушения,
но няма време - финишира.
Почуствали ний краят земен
с молитва - песен на уста
намира нашето спасение
изстрадалата ни душа.
Тогава светлината ярка
разкрива се пред нас.
Тогава виждаме за вчаска,
че Бог е вътре в нас.
Wednesday, February 18, 2009
Subscribe to:
Post Comments (Atom)
Харесва ми поезията която пишеш. Радвам се, че в нета, пишещите на докосваща поезия се увеличават.
ReplyDeleteВечния въпрос за началото и края, е заложен в не една творба на поети, художници и творци. Да не чакаме края, за да стигнем до прозрението от края на стиха ти.
Успех!
Благодаря Петя !
ReplyDeleteЧесто и молитвите ни са - Господи направи това Господи направи онова... Нима той не знае какво е най-доброто за нас че го поучаваме... но бързаме с избора си - защото всъщност като се молим за нещо конкретно ние вече сме избрали... а той не би ни попречил да избираме. важно е какво си пожелаваме - може да се сбъдне. затова ни е нужно търпение и смирение и просто обич за да общуваме често с Отца. А той си е винаги в нас. Винаги.
ReplyDeleteБлагодаря за коментара Ела !
ReplyDelete