ВИДЕНИЕ
Понякога си тъй необозрима,
лъчиста в мимолетен сън.
И всякога си свежа и красива
тъй дивна с разтворена гръд.
Като видение пръскаш ти нежност,
заливаш със радост света.
Прекрасна си мило момиче,
ти слабост за мойта душа.
Таз хубост пленителна, страстна
изваяни форми с копнеж.
Със тебе е моето място,
да слеем душите си днес.
Таз сластна челична прегръдка
изгаря до болка плътта.
Разтварят се моите чувства
към теб моя мила жена.
Monday, February 2, 2009
Subscribe to:
Post Comments (Atom)
No comments:
Post a Comment