МОЛБА
Вървим по своя път съдбовен
увлечени във делнични неща.
О, Господи, нима забрави ни,
остави ни в духовна нищета.
Понякога проблясва светлина
показваща ни пътя Прометеев,
но слаби са ни наште сетива
да уловят туй що копнеят.
Понякога ний късаме си нервите
във празни словословия и крайности.
О, Господи нима забрави ни,
та тъй оставени сме в неведение.
Захласнати във делнично безделие
забравили защо живеем.
О дай, о дай ни, Господи, любов,
Любов ..... да оцелеем!
Monday, January 19, 2009
Subscribe to:
Post Comments (Atom)
За чудото, наречено Живот
ReplyDeleteпомислихме ли, колко малко знаем!
В капана на житейските несгоди -
не чувстваме в Природата ухание...
А чудесата случват се сред нас -
след листопада идва трудна зима.
И само Вярата ли Пролет ще направи?
Дали сме сигурни, че Пролет има?
Докоснали сме се до кръговрата
на туй така пленително изящество!
Остава да отвориме вратата
за кръговрата на душите - нашите!
Благодаря Jacki !Хубав стих.
ReplyDeleteКолко красота! Поздравления!
ReplyDeleteБлагодаря Maria !
ReplyDelete