Езотерична поезия - НАДЕЖДА

НАДЕЖДА

Във трудните моменти на несгоди
отслабва вярата човешка
и пълнят се очите с тежки вопли
с надеждата за следващото утре.

Изплъзват ни се дните безпощадно
във вихъра на ден и нощ,
но скритата надежда във сърцето
ще никне и ще върже плод.

Молитвата отправили смирено
към БОГА - нашего ХРИСТА
изпълва ни с любов и със утеха
за крайния успех във таз съдба.

Надеждата живееща в душата
излива се в пороен дъжд
и пак ще бъде тя възпята
от малкия поет за сетен път.

Езотерична поезия - ПРЕХОДНОСТ

ПРЕХОДНОСТ

Облечено е всичко във природата
облечено във форми, време, в цветове,
но истинската сила на законите
е да растем, развиваме и мрем.

Така е със нещата от живота
приемат форма след това разпад.
илюзията тиха неуморна
разпръсква хиляди заблуди в нас.

И всяко нещо идва и си тръгва
показващо ни истина една,
че пуста е ни истинската същност,
че вечни са душата и духът.

Разбрали мъдростта Библейска,
стремежът се заражда в нас,
стремеж роден от светлината
показващ пътя ни в аванс.

Езотерична поезия - ПОКАЯНИЕ

ПОКАЯНИЕ

Объркани с проблеми и унили
надвисват черни облаци над нас.
И идват тез злокобни самодиви,
да съблазняват и да сеят мрак.

Ридания и вопъл се разнасят
във този труден,черен час,
но казвам Ви, че силна е душата
и ще пречисти този земен грях.

Обърнали лице към БОГА
молитва тихичко шептим,
покайва се душата моя,
дано Всевишният прости.

Езотерична поезия - САМОТА

САМОТА

Самотни в стаята стоим
и мерим часове, минути.
За миг се връщат нашите мечти
във детството, във миналите музи.

В дълбоката самотна тишина
извира някакво спасение,
отърсени от светска суета
в душата се заражда вдъхновение.

Понякога изпълнени с блаженство
се мъчим времето да спрем.
А друг път пълни със проблеми
ни гонят в делничния ден.

Във нашата чаровна самота
осмисляме житейския си път.
Копнеем за непреходни неща,
а падаме в заблуди не веднъж.

Изпълнени с житейска мъдрост
с годините се учим в чужди грешки,
опитвайки се всячески да стигнем
така жадуваното съвършенство.

Любовна лирика - СЛАДОСТ

СЛАДОСТ

С дъха си да ме будиш всяка сутрин,
косите ти да хвърлят ме във плен.
Очите ти тъй нежно да ме милват,
че целият да бъда изгорен.

Ръцете ти да бъдат топло Слънце,
усмивката ти синьото море.
Нозете ти тъй тихо да престъпват,
че целият да бъда претопен.

Ти цяла от звезди си изтъкана
и името ти Искра се зове
ти радост си за моята наслада,
тъй сладка си когато си до мен.

Езотерична поезия - ЛЕКА НОЩ

ЛЕКА НОЩ

О, не! Нима часът е лош,
разделящ времето препускащо в галоп.
Да бъдем заедно във своя бяг.
Нима възможно е това? О, нощ!

Сега навярно дългата тъма
окриля тихо своя полет.
Ти тъжен си навярно, неразбран,
в добрата нощ на свойта пролет.

Обичаш ли ти значи си човек,
а не метал разяден и ненужен.
Нощта и утрото са винаги във плен
в една целувка нежна и всемирна.

Те гонят се като деца
във вихъра на танц лудешки,
любов ги свързва тях във вечността
не ще ни кажат те … Good Night!

Езотерична поезия - ЛЮБОВ - 2

ЛЮБОВ - 2

Любов безкрайна, необятна
разтворена в човешкия стремеж,
мъже, жени отдават се взаимно
на свойте чувства, мисли и копнеж.

Разкрива се в сърцето любовта,
във нашта воля, в нашето дихание.
Разкрива се в ума и любовта,
безсмъртна даже в свойто съзидание.

Най-висшата Любов е принцип,
който никога не се е раждал.
Най-висшата любов е нещо,
което няма форма, но присъства.

Животът има смисъл само в Любовта.
Тайната житейска е във посветеността
Преданост е нужна в нашия живот,
тя е също даже цел и благодат.

Езотерична поезия - ВЕЛИКДЕН

ВЕЛИКДЕН


Запалено кандилото трепти
в очакване на празничната вечер,
яйца се шарят в ранните зори
с настъпване на славния Великден.

Разлиства се природата прекрасна,
подготвя се за връхния си час
и птичките пригласят сладкогласно
във химна на небесния олтар.

Пробуждат се сърцата ни туптящи,
събуждат се за нов живот
и таз любов безкрайна ... необятна
се жертва за човешкия ни род.

Прииждат Ангели небесни,
просторът свети в чудна красота,
земята се разтърсва из основи,
Възкръсна ГОСПОДА - ИСУС ХРИСТОС.

Езотерична поезия - СМЪРТ

СМЪРТ

Умирайки телата ни загубват сили,
притиснати в огромна планина.
Живецът бавно гасне в пламък на кандило,
превкусващ мирис, допир на смъртта.

Очите си отваряме по-трудно,
по зъбите се мяркат тъмни петънца.
И знакът таен блесва във ума ни,
видение на трепкащий мираж.

Носът започва бавно да тече,
по устните се стичат лиги,
без кръв остават наште сетива
треперим в студ, а после в печиво.

Умът объркан, нервен и раздразнен
се губи във телесния си огън.
И знакът таен мярка се в глава ни,
подобно на мъгла и дим пороен.

Пресъхнали устата и носът
усещат въздуха студен,
изчезва топлината от краката,
от нашите ръце, глава, корем.

В сърцето се събира топлината.
Умът се лута в хаос, яснота.
И знакът таен визия показва,
светулки искрят в огън на смъртта.

Дишането става все по-трудно,
разгражда се човешки интелект.
Да виждаме и чуваме е сложно,
да имаме видения е вече ред.

Във себе си усещаме вихрушка
помитаща Вселената и нас.
И знакът таен се явява
със факел на червена светлина.

Така в сърцето се събират
есенции, канали, ветрове.
Сияеща изгрява светлината
в простора чист като небе.

Да знае фазите поредни
е ценно за духовния практик.
Познае ли си истинската същност,
се слива мигом с Божият АГНЕЦ.

Любовна лирика - ОБИЧАЙ

ОБИЧАЙ

Ако чувства във тебе се леят ... обичай!
Напира ли в тебе силна тъга?
Имаш ли зов, на своето птиче?
Обичай ... Обичай! Не спирай така.

Люби безмерно ти своята муза,
отдай се напълно на тази жена,
Люби я със нежност на малко кокиче.
Обичай ... Обичай! Не спирай така.

Пусни я в блажената лава от страсти.
Пусни я дълбоко в твойта душа.
Ти слееш ли тази магма от части.
Обичай ... Обичай! Не спирай така.

Не спирай да сливаш небето, земята.
Не спирай да раждаш блаженство сега.
Не спирай да даваш от своята нежност.
Обичай ...Обичай! Не спирай така.