Езотерична поезия - САМОТА

САМОТА

Самотни в стаята стоим
и мерим часове, минути.
За миг се връщат нашите мечти
във детството, във миналите музи.

В дълбоката самотна тишина
извира някакво спасение,
отърсени от светска суета
в душата се заражда вдъхновение.

Понякога изпълнени с блаженство
се мъчим времето да спрем.
А друг път пълни със проблеми
ни гонят в делничния ден.

Във нашата чаровна самота
осмисляме житейския си път.
Копнеем за непреходни неща,
а падаме в заблуди не веднъж.

Изпълнени с житейска мъдрост
с годините се учим в чужди грешки,
опитвайки се всячески да стигнем
така жадуваното съвършенство.