ПОКОЙ
Неволен трепет на дихание и звук
пораждат в нас представи най-различни.
Долавяш ти Божествения глас,
даряващ те със радост, мир и песни.
Откриваш някак вътрешен живот,
изпълнен със небесни откровения.
Отваря се безкрайната Любов
в сърцето на човека и Твореца.
Излива се прекрасна светлина
родена от възвишените мисли.
Покоят е във нашата душа,
извира от безсмъртната ни същност.
В житейските моменти на прелом
разбираме страдания и мъки.
Отключва ни се истинският взор
за вечното и стойностно в живота.
Showing posts with label поезия. Show all posts
Showing posts with label поезия. Show all posts
Sunday, February 7, 2010
Любовна лирика - ДУШАТА ИСКА
ДУШАТА ИСКА
Снежец се стеле, Коледа приижда.
Стрелките припкат радостно в час.
Кръжат врабченца в празничната зима.
Душата иска пак да бъда с теб.
Labels:
изкуство,
любовна лирика,
поезия
Thursday, December 24, 2009
Езотерична поезия - ЖЕЛАНИЯ
ЖЕЛАНИЯ
Желания зараждат се в ума ни,
възникват от човешкото его.
Те хвърлят прах и було на заблуди,
привързват ни с вериги към смъртта.
Да имаме понякога е трудно,
но стигнем ли мечтите си така
отново искаме да почнат
желаниятя наши да спорят.
Оплетени във мрежата на мрака
робуваме на навици, храна,
робуваме на своите мераци
да имаме желаните неща.
Когато в миг се раждат и умират
ищаците да имаш или не,
опитваш от Вселенската магия,
от тортата наречена ЛЮБОВ.
Желания зараждат се в ума ни,
възникват от човешкото его.
Те хвърлят прах и було на заблуди,
привързват ни с вериги към смъртта.
Да имаме понякога е трудно,
но стигнем ли мечтите си така
отново искаме да почнат
желаниятя наши да спорят.
Оплетени във мрежата на мрака
робуваме на навици, храна,
робуваме на своите мераци
да имаме желаните неща.
Когато в миг се раждат и умират
ищаците да имаш или не,
опитваш от Вселенската магия,
от тортата наречена ЛЮБОВ.
Labels:
езотерична поезия,
изкуство,
поезия
Thursday, November 5, 2009
Любовна лирика - ЧУВСТВА
ЧУВСТВА
Изпълнени с копнежен поглед
момче, момиче търсят любовта.
И чувствата разбутват им съня им
привлечени са техните сърца.
Магиятя изпълнена със страст
ги прави някак си щастливи.
Отпуснати във ласка, от душа
те сливат се за миг във ритъм.
Отдадени един на друг
времето забавя своя ход,
дъхът поспира, после пак върви
към сливане със своята любима.
И двамата достигнали върха
се сливат във безкрайното блаженство.
Разтворени докрай във нежна плът
усещат пулса на Твореца.
Хармонията движи се в кръвта им,
изпълнени са с обич към света.
Родени са от чувствата взаимни
на тези две влюбени сърца.
Изпълнени с копнежен поглед
момче, момиче търсят любовта.
И чувствата разбутват им съня им
привлечени са техните сърца.
Магиятя изпълнена със страст
ги прави някак си щастливи.
Отпуснати във ласка, от душа
те сливат се за миг във ритъм.
Отдадени един на друг
времето забавя своя ход,
дъхът поспира, после пак върви
към сливане със своята любима.
И двамата достигнали върха
се сливат във безкрайното блаженство.
Разтворени докрай във нежна плът
усещат пулса на Твореца.
Хармонията движи се в кръвта им,
изпълнени са с обич към света.
Родени са от чувствата взаимни
на тези две влюбени сърца.
Labels:
изкуство,
любов,
любовна лирика,
поезия
Езотерична поезия - СКРЪБ
СКРЪБ
С дъжда ще поплача, когато съм тъжен,
ще вие сърцето от скърби сега.
Нима е възможно така да съм влюбен,
да страда душата е нейна съдба.
И в мисли сиротен искрица проблясва
лъчиста надежда се влива така,
небето отваря ми своята пазва,
даряваме с мир и с Любов от Отца.
С дъжда ще поплача, когато съм тъжен,
ще вие сърцето от скърби сега.
Нима е възможно така да съм влюбен,
да страда душата е нейна съдба.
И в мисли сиротен искрица проблясва
лъчиста надежда се влива така,
небето отваря ми своята пазва,
даряваме с мир и с Любов от Отца.
Labels:
езотерична поезия,
изкуство,
любов,
поезия
Thursday, May 14, 2009
Езотерична поезия - ПРЕХОДНОСТ
ПРЕХОДНОСТ
Облечено е всичко във природата
облечено във форми, време, в цветове,
но истинската сила на законите
е да растем, развиваме и мрем.
Така е със нещата от живота
приемат форма след това разпад.
илюзията тиха неуморна
разпръсква хиляди заблуди в нас.
И всяко нещо идва и си тръгва
показващо ни истина една,
че пуста е ни истинската същност,
че вечни са душата и духът.
Разбрали мъдростта Библейска,
стремежът се заражда в нас,
стремеж роден от светлината
показващ пътя ни в аванс.
Облечено е всичко във природата
облечено във форми, време, в цветове,
но истинската сила на законите
е да растем, развиваме и мрем.
Така е със нещата от живота
приемат форма след това разпад.
илюзията тиха неуморна
разпръсква хиляди заблуди в нас.
И всяко нещо идва и си тръгва
показващо ни истина една,
че пуста е ни истинската същност,
че вечни са душата и духът.
Разбрали мъдростта Библейска,
стремежът се заражда в нас,
стремеж роден от светлината
показващ пътя ни в аванс.
Labels:
езотерична поезия,
изкуство,
любов,
поезия
Езотерична поезия - ПОКАЯНИЕ
ПОКАЯНИЕ
Объркани с проблеми и унили
надвисват черни облаци над нас.
И идват тез злокобни самодиви,
да съблазняват и да сеят мрак.
Ридания и вопъл се разнасят
във този труден,черен час,
но казвам Ви, че силна е душата
и ще пречисти този земен грях.
Обърнали лице към БОГА
молитва тихичко шептим,
покайва се душата моя,
дано Всевишният прости.
Объркани с проблеми и унили
надвисват черни облаци над нас.
И идват тез злокобни самодиви,
да съблазняват и да сеят мрак.
Ридания и вопъл се разнасят
във този труден,черен час,
но казвам Ви, че силна е душата
и ще пречисти този земен грях.
Обърнали лице към БОГА
молитва тихичко шептим,
покайва се душата моя,
дано Всевишният прости.
Labels:
езотерична поезия,
изкуство,
любов,
поезия
Wednesday, May 6, 2009
Езотерична поезия - САМОТА
САМОТА
Самотни в стаята стоим
и мерим часове, минути.
За миг се връщат нашите мечти
във детството, във миналите музи.
В дълбоката самотна тишина
извира някакво спасение,
отърсени от светска суета
в душата се заражда вдъхновение.
Понякога изпълнени с блаженство
се мъчим времето да спрем.
А друг път пълни със проблеми
ни гонят в делничния ден.
Във нашата чаровна самота
осмисляме житейския си път.
Копнеем за непреходни неща,
а падаме в заблуди не веднъж.
Изпълнени с житейска мъдрост
с годините се учим в чужди грешки,
опитвайки се всячески да стигнем
така жадуваното съвършенство.
Самотни в стаята стоим
и мерим часове, минути.
За миг се връщат нашите мечти
във детството, във миналите музи.
В дълбоката самотна тишина
извира някакво спасение,
отърсени от светска суета
в душата се заражда вдъхновение.
Понякога изпълнени с блаженство
се мъчим времето да спрем.
А друг път пълни със проблеми
ни гонят в делничния ден.
Във нашата чаровна самота
осмисляме житейския си път.
Копнеем за непреходни неща,
а падаме в заблуди не веднъж.
Изпълнени с житейска мъдрост
с годините се учим в чужди грешки,
опитвайки се всячески да стигнем
така жадуваното съвършенство.
Labels:
езотерична поезия,
изкуство,
любов,
поезия
Любовна лирика - СЛАДОСТ
СЛАДОСТ
С дъха си да ме будиш всяка сутрин,
косите ти да хвърлят ме във плен.
Очите ти тъй нежно да ме милват,
че целият да бъда изгорен.
Ръцете ти да бъдат топло Слънце,
усмивката ти синьото море.
Нозете ти тъй тихо да престъпват,
че целият да бъда претопен.
Ти цяла от звезди си изтъкана
и името ти Искра се зове
ти радост си за моята наслада,
тъй сладка си когато си до мен.
С дъха си да ме будиш всяка сутрин,
косите ти да хвърлят ме във плен.
Очите ти тъй нежно да ме милват,
че целият да бъда изгорен.
Ръцете ти да бъдат топло Слънце,
усмивката ти синьото море.
Нозете ти тъй тихо да престъпват,
че целият да бъда претопен.
Ти цяла от звезди си изтъкана
и името ти Искра се зове
ти радост си за моята наслада,
тъй сладка си когато си до мен.
Wednesday, April 22, 2009
Езотерична поезия - ЛЕКА НОЩ
ЛЕКА НОЩ
О, не! Нима часът е лош,
разделящ времето препускащо в галоп.
Да бъдем заедно във своя бяг.
Нима възможно е това? О, нощ!
Сега навярно дългата тъма
окриля тихо своя полет.
Ти тъжен си навярно, неразбран,
в добрата нощ на свойта пролет.
Обичаш ли ти значи си човек,
а не метал разяден и ненужен.
Нощта и утрото са винаги във плен
в една целувка нежна и всемирна.
Те гонят се като деца
във вихъра на танц лудешки,
любов ги свързва тях във вечността
не ще ни кажат те … Good Night!
О, не! Нима часът е лош,
разделящ времето препускащо в галоп.
Да бъдем заедно във своя бяг.
Нима възможно е това? О, нощ!
Сега навярно дългата тъма
окриля тихо своя полет.
Ти тъжен си навярно, неразбран,
в добрата нощ на свойта пролет.
Обичаш ли ти значи си човек,
а не метал разяден и ненужен.
Нощта и утрото са винаги във плен
в една целувка нежна и всемирна.
Те гонят се като деца
във вихъра на танц лудешки,
любов ги свързва тях във вечността
не ще ни кажат те … Good Night!
Labels:
езотерична поезия,
изкуство,
любов,
поезия
Езотерична поезия - ЛЮБОВ - 2
ЛЮБОВ - 2
Любов безкрайна, необятна
разтворена в човешкия стремеж,
мъже, жени отдават се взаимно
на свойте чувства, мисли и копнеж.
Разкрива се в сърцето любовта,
във нашта воля, в нашето дихание.
Разкрива се в ума и любовта,
безсмъртна даже в свойто съзидание.
Най-висшата Любов е принцип,
който никога не се е раждал.
Най-висшата любов е нещо,
което няма форма, но присъства.
Животът има смисъл само в Любовта.
Тайната житейска е във посветеността
Преданост е нужна в нашия живот,
тя е също даже цел и благодат.
Любов безкрайна, необятна
разтворена в човешкия стремеж,
мъже, жени отдават се взаимно
на свойте чувства, мисли и копнеж.
Разкрива се в сърцето любовта,
във нашта воля, в нашето дихание.
Разкрива се в ума и любовта,
безсмъртна даже в свойто съзидание.
Най-висшата Любов е принцип,
който никога не се е раждал.
Най-висшата любов е нещо,
което няма форма, но присъства.
Животът има смисъл само в Любовта.
Тайната житейска е във посветеността
Преданост е нужна в нашия живот,
тя е също даже цел и благодат.
Labels:
езотерична поезия,
изкуство,
любов,
поезия
Sunday, April 12, 2009
Езотерична поезия - ВЕЛИКДЕН
ВЕЛИКДЕН
Запалено кандилото трепти
в очакване на празничната вечер,
яйца се шарят в ранните зори
с настъпване на славния Великден.
Разлиства се природата прекрасна,
подготвя се за връхния си час
и птичките пригласят сладкогласно
във химна на небесния олтар.
Пробуждат се сърцата ни туптящи,
събуждат се за нов живот
и таз любов безкрайна ... необятна
се жертва за човешкия ни род.
Прииждат Ангели небесни,
просторът свети в чудна красота,
земята се разтърсва из основи,
Възкръсна ГОСПОДА - ИСУС ХРИСТОС.
Запалено кандилото трепти
в очакване на празничната вечер,
яйца се шарят в ранните зори
с настъпване на славния Великден.
Разлиства се природата прекрасна,
подготвя се за връхния си час
и птичките пригласят сладкогласно
във химна на небесния олтар.
Пробуждат се сърцата ни туптящи,
събуждат се за нов живот
и таз любов безкрайна ... необятна
се жертва за човешкия ни род.
Прииждат Ангели небесни,
просторът свети в чудна красота,
земята се разтърсва из основи,
Възкръсна ГОСПОДА - ИСУС ХРИСТОС.
Monday, April 6, 2009
Езотерична поезия - СМЪРТ
СМЪРТ
Умирайки телата ни загубват сили,
притиснати в огромна планина.
Живецът бавно гасне в пламък на кандило,
превкусващ мирис, допир на смъртта.
Очите си отваряме по-трудно,
по зъбите се мяркат тъмни петънца.
И знакът таен блесва във ума ни,
видение на трепкащий мираж.
Носът започва бавно да тече,
по устните се стичат лиги,
без кръв остават наште сетива
треперим в студ, а после в печиво.
Умът объркан, нервен и раздразнен
се губи във телесния си огън.
И знакът таен мярка се в глава ни,
подобно на мъгла и дим пороен.
Пресъхнали устата и носът
усещат въздуха студен,
изчезва топлината от краката,
от нашите ръце, глава, корем.
В сърцето се събира топлината.
Умът се лута в хаос, яснота.
И знакът таен визия показва,
светулки искрят в огън на смъртта.
Дишането става все по-трудно,
разгражда се човешки интелект.
Да виждаме и чуваме е сложно,
да имаме видения е вече ред.
Във себе си усещаме вихрушка
помитаща Вселената и нас.
И знакът таен се явява
със факел на червена светлина.
Така в сърцето се събират
есенции, канали, ветрове.
Сияеща изгрява светлината
в простора чист като небе.
Да знае фазите поредни
е ценно за духовния практик.
Познае ли си истинската същност,
се слива мигом с Божият АГНЕЦ.
Умирайки телата ни загубват сили,
притиснати в огромна планина.
Живецът бавно гасне в пламък на кандило,
превкусващ мирис, допир на смъртта.
Очите си отваряме по-трудно,
по зъбите се мяркат тъмни петънца.
И знакът таен блесва във ума ни,
видение на трепкащий мираж.
Носът започва бавно да тече,
по устните се стичат лиги,
без кръв остават наште сетива
треперим в студ, а после в печиво.
Умът объркан, нервен и раздразнен
се губи във телесния си огън.
И знакът таен мярка се в глава ни,
подобно на мъгла и дим пороен.
Пресъхнали устата и носът
усещат въздуха студен,
изчезва топлината от краката,
от нашите ръце, глава, корем.
В сърцето се събира топлината.
Умът се лута в хаос, яснота.
И знакът таен визия показва,
светулки искрят в огън на смъртта.
Дишането става все по-трудно,
разгражда се човешки интелект.
Да виждаме и чуваме е сложно,
да имаме видения е вече ред.
Във себе си усещаме вихрушка
помитаща Вселената и нас.
И знакът таен се явява
със факел на червена светлина.
Така в сърцето се събират
есенции, канали, ветрове.
Сияеща изгрява светлината
в простора чист като небе.
Да знае фазите поредни
е ценно за духовния практик.
Познае ли си истинската същност,
се слива мигом с Божият АГНЕЦ.
Friday, April 3, 2009
Любовна лирика - ОБИЧАЙ
ОБИЧАЙ
Ако чувства във тебе се леят ... обичай!
Напира ли в тебе силна тъга?
Имаш ли зов, на своето птиче?
Обичай ... Обичай! Не спирай така.
Люби безмерно ти своята муза,
отдай се напълно на тази жена,
Люби я със нежност на малко кокиче.
Обичай ... Обичай! Не спирай така.
Пусни я в блажената лава от страсти.
Пусни я дълбоко в твойта душа.
Ти слееш ли тази магма от части.
Обичай ... Обичай! Не спирай така.
Не спирай да сливаш небето, земята.
Не спирай да раждаш блаженство сега.
Не спирай да даваш от своята нежност.
Обичай ...Обичай! Не спирай така.
Ако чувства във тебе се леят ... обичай!
Напира ли в тебе силна тъга?
Имаш ли зов, на своето птиче?
Обичай ... Обичай! Не спирай така.
Люби безмерно ти своята муза,
отдай се напълно на тази жена,
Люби я със нежност на малко кокиче.
Обичай ... Обичай! Не спирай така.
Пусни я в блажената лава от страсти.
Пусни я дълбоко в твойта душа.
Ти слееш ли тази магма от части.
Обичай ... Обичай! Не спирай така.
Не спирай да сливаш небето, земята.
Не спирай да раждаш блаженство сега.
Не спирай да даваш от своята нежност.
Обичай ...Обичай! Не спирай така.
Wednesday, March 25, 2009
Езотерична поезия - МЕЧТИ
МЕЧТИ
Ден след ден годините се нижат
понесени във времето безспир.
Дървото на живота се развива
разкланя се в пространство на мечти.
Мечтаем да прегърнем синевата
обляна във лъчиста светлина
и Слънцето прекрасно над Земята,
да влезе във човешките сърца.
Звездите в небосвода са мечтите
разпръснати жужят в нощта.
Загадъчно и нежно ни прегръщат
и водят ни към стойностни неща.
Летим във времето, което в нас е
на косъм осъзнали вечността,
разкрива се мирът прекрасен
в молитва – съзерцание сега.
Унесени в небесно вдъхновение
връщаме се в делнична борба.
Борят се минути, часовете
пак да бъдат в храм на ЛЮБОВТА.
Ден след ден годините се нижат
понесени във времето безспир.
Дървото на живота се развива
разкланя се в пространство на мечти.
Мечтаем да прегърнем синевата
обляна във лъчиста светлина
и Слънцето прекрасно над Земята,
да влезе във човешките сърца.
Звездите в небосвода са мечтите
разпръснати жужят в нощта.
Загадъчно и нежно ни прегръщат
и водят ни към стойностни неща.
Летим във времето, което в нас е
на косъм осъзнали вечността,
разкрива се мирът прекрасен
в молитва – съзерцание сега.
Унесени в небесно вдъхновение
връщаме се в делнична борба.
Борят се минути, часовете
пак да бъдат в храм на ЛЮБОВТА.
Wednesday, March 18, 2009
Любовна лирика - ПОНЯКОГА
ПОНЯКОГА
Понякога си тъжна и самотна,
понякога от мъка те боли,
понякога от ревност се погубваш,
туй грях ли е, кажи ми ти?
Човешкото в теб ще проговори,
сърцето ти от скръб ще просълзи,
раздялата е тежка Слънце мое,
привързани са нашите съдби.
От извора на вечното ще черпим
и ти и аз във този труден час.
От чашата на любовта ще пием
и Бог завинаги ще бъде с нас.
Понякога си тъжна и самотна,
понякога от мъка те боли,
понякога от ревност се погубваш,
туй грях ли е, кажи ми ти?
Човешкото в теб ще проговори,
сърцето ти от скръб ще просълзи,
раздялата е тежка Слънце мое,
привързани са нашите съдби.
От извора на вечното ще черпим
и ти и аз във този труден час.
От чашата на любовта ще пием
и Бог завинаги ще бъде с нас.
Tuesday, March 17, 2009
Езотерична поезия - МИЛОСТ
МИЛОСТ
Милостта благословена е навеки
към всичко туй що БОГ създал е.
Да имаш милост значи да си пекан
в страданията, в тежките несгоди.
Доброто е заложено във всеки
покълнало е с нежност и любов,
детенце, птиче или стръкче цвете
събуждат в нас жажда за живот.
Откриват се безкрайни хоризонти
за милост, обич, доброта.
На всякъде в житейската ни мъка
откриват се тез качества на мъдростта.
Благословен е този, който дава
откривайки душата си една.
Благословен е този,който получава
искрици от небесната дъга.
Да бъдем милостиви всекидневно
към малките, към дребните неща.
Така развиваме в сърцето
безкрайната любов на вечността.
Милостта благословена е навеки
към всичко туй що БОГ създал е.
Да имаш милост значи да си пекан
в страданията, в тежките несгоди.
Доброто е заложено във всеки
покълнало е с нежност и любов,
детенце, птиче или стръкче цвете
събуждат в нас жажда за живот.
Откриват се безкрайни хоризонти
за милост, обич, доброта.
На всякъде в житейската ни мъка
откриват се тез качества на мъдростта.
Благословен е този, който дава
откривайки душата си една.
Благословен е този,който получава
искрици от небесната дъга.
Да бъдем милостиви всекидневно
към малките, към дребните неща.
Така развиваме в сърцето
безкрайната любов на вечността.
Labels:
езотерична поезия,
изкуство,
любов,
поезия
Tuesday, March 10, 2009
Езотерична поезия - РЪЦЕ
РЪЦЕ
Десет пръста на ръцете
комбинират се във чифт
дават своята отплата
щом със пръстен ги дариш.
Малкото кутре ни носи
материалните блага.
Пръст безименен развива
чувството за красота.
Средният показва съвест,
сочещият благородство,
а пък палецът остава
да ни носи Божа радост.
Пръстените си носете
златни, сребърни дори.
С мисъл даже изградете,
ако нямате пари.
Десет пръста на ръцете
комбинират се във чифт
дават своята отплата
щом със пръстен ги дариш.
Малкото кутре ни носи
материалните блага.
Пръст безименен развива
чувството за красота.
Средният показва съвест,
сочещият благородство,
а пък палецът остава
да ни носи Божа радост.
Пръстените си носете
златни, сребърни дори.
С мисъл даже изградете,
ако нямате пари.
Monday, March 9, 2009
Любовна лирика - ТИШИНА
ТИШИНА
В тишината самотен стоя,
разговарям със нея самичък.
С нея стихове чудни редя,
за любов и за обич единна.
Тихо с вятъра шепна си аз,
спомен хубав навява във мене.
Със светулките пращам по Морз,
колко силно обичам я нея.
В небето се вглеждам сега
и луната така ми намигва.
Как обичам я тази жена
как и тя ме обича безумно.
В тишината самотен стоя,
разговарям със нея самичък.
С нея стихове чудни редя,
за любов и за обич единна.
Тихо с вятъра шепна си аз,
спомен хубав навява във мене.
Със светулките пращам по Морз,
колко силно обичам я нея.
В небето се вглеждам сега
и луната така ми намигва.
Как обичам я тази жена
как и тя ме обича безумно.
Tuesday, March 3, 2009
Езотерична поезия - ВСЕОТДАЙНОСТ
ВСЕОТДАЙНОСТ
Отдадени в молитва, съзерцание
пред образа на светеща икона,
отваря ни се нашето съзнание
за вярата, за вечните закони.
Изляли тежката си мъка
терзаеща ни с дни, години,
заражда се дълбока всеотдайност
в последствие на искренни молитви.
Пробужда се небесно вдъхновение
пречистващо ту гордост, ту химери.
Разсейват се неверни възприятия
творецът генерира мир и обич.
Любов във всичко ни е нужна
във всеки миг, дихание и песен.
Разтворени в безкрайна всеотдайност
към вечното блаженство на светеца.
Отдадени в молитва, съзерцание
пред образа на светеща икона,
отваря ни се нашето съзнание
за вярата, за вечните закони.
Изляли тежката си мъка
терзаеща ни с дни, години,
заражда се дълбока всеотдайност
в последствие на искренни молитви.
Пробужда се небесно вдъхновение
пречистващо ту гордост, ту химери.
Разсейват се неверни възприятия
творецът генерира мир и обич.
Любов във всичко ни е нужна
във всеки миг, дихание и песен.
Разтворени в безкрайна всеотдайност
към вечното блаженство на светеца.
Subscribe to:
Posts (Atom)